Археологическите изследвания показват, че за обитавалите западните Родопи  беси - едно от най-интересните и прочути тракийски племена, пазители на прорицалището на Дионис, независими воини и господари на златните и сребърни земни недра, северозападният дял на планината бил тяхната най-свещена територия.

 Тук, в тази най-висока част на планината, се намират техните големи  светилища, а откритите на   връх Острец находки бяха  сериозен аргумент  да се твърди, че именно тук е било и  прочутото Дионисиево прорицалище.  Не случайно за великите пълководци на древността като Александър Велики и Октавиан -  бащата на бъдещия римски император Август, предсказанията в   прорицалището на бесите имали огромно значение.   
Но само високо в планините ли бесите са имали светилища? 
Изграденото  над карстовия извор Клептуза светилище  е разположено върху  възвишение, от което  се открива прекрасна и контролираща долината гледка. И други светилища от този тип е имало наоколо, но близостта му до града го е запазила почти непокътнато и  позволява археолозите да разкрият тайните му.  
Светилището било предварително планирано. В свещения двор с вътрешни размери 20 х 30 м. са разположени  две сгради с различни функции. Всички стени са   забележително мощни -  2.30  метра. Входът му   в западната стена  подсказва ритуалната  връзка с лековития  карстов извор Клептуза, с който ги свързва и сега тясна пътека. 
В южната стена на свещения двор е  вградена   сградата- загадка. В квадратната кула с вход от север, с  вътрешни размери 3х3 метра и вероятна височина над 3 метра са били полагани само три вида дарове на най-почитания  от бесите бог Дионис: големи   съдове, вероятно някога пълни с вино, ритуално натрошени съдове, множество глинени   дискове  - слънчеви символи, както и фрагменти от глинени  преносими олтари. Затова тази сграда-загадка може да бъде  наречена кула-храм.
Каменната  сграда  с облицовани  с дървени панели  стени, изгаряла при пожар, е различна от кулата-храм и има по-светски характер. Най-вероятно била свързана  с  обслужвалите светилището жреци, които в обществото на бесите играели водещата роля. Прочут е техният жрец  Вологез, който повел бесите през  15 г. пр. Хр. в  четиригодишно  въстание срещу римските завоеватели, което било жестоко потушено, а бесите разселени в земите на гетите, взети на служба в римската армия или в робство.  Открита  в опожарените руини на сградата  бронзова монета го датира   в  края на I в. пр. Хр. и дава основание да допуснем, че  краят на  светилището   е свързано именно със славните и трагични събития около  въстанието на Вологез.
Без основание и при  пълно неразбиране на значението на проучването на светилището не просто за науката, а като единствена и привлекателната  следа от бесите в самия град, Министерството на културата забави до невъзможност да се работи в зимните месеци разрешителното за разкопки. През този сезон екипът планираше да разкрие фасадата на кулата – храм и да проучи  част от  свещения двор. Това щеше  да позволи още сега посетителите да бъдат се запознаят по-подробно с устройството на светилището, а екипът и присъединилите се архитекти да преминат към проектиране на неговото  експониране като  пръв обект  на културен туризъм на територията на Велинград. Защото всички ние - археолози, ръководството на града и неговите граждани гледаме в  една  посока.
Затова общината финансира други важни мерки по опазване и социализиране на светилището. Кулата-храм е с обновена и разширена защитна сграда,  всички стени са  покрити с геотекстил. Така  ще бъдат намалено въздействието на природните деструктивни  сили върху градежа, както и на макар и малобройните  недоброжелатели. Оградата на обекта и поставените табели се очаква да предпазят от ненужни намеси. За компенсация на закъсняващото експониране, за интересуващите се  посетители на парка и светилището, на три места са поставени големи информационни табла със снимки и текст.
Под печат е и брошура, разказваща за това светилище, което заедно с Дионисиевото прорицалище на Острец  разкрива  мащабите и  особеностите на  свещената  архитектура на бесите  -  видими следи от  техните непреходни духовни ценности.
До следващия археологически сезон!
Проф. Диана Гергова, ръководител на проучванията на светилището