В дните преди Великден и до края на месец април изложбата „Великденски писани яйца от Чепинския край“ гостува в Националния музей на образованието в Габрово. В 16 табла Исторически музей - Велинград представя восъчната техника за украса в България и Европа, както и традиционното изписване с писалка и восък във Велинград и Ракитово. 

Ето как домакините от Габрово разказват за изложбата: „Майсторството, с което свещенодействат жените от тези райони преди Великден, привлича вниманието на първите български етнографи.  Димитър Маринов още в самото начало на ХХ век посочва примери от района на Самоков. По-късно Христо Вакарелски продължава с описанието на традициите в района на Костенец. Така се стига до Северозападните Родопи. По същото време – 30-те години на ХХ век, млади изследователи от Софийския университет за пръв път включват селищата от Чепинската котловина сред тези, в които се практикува богатата украса на великденските яйца с „писалка” и восък. Каменица (сега квартал на Велинград) и Ракитово отново стават обект на внимание в средата на ХХ век. Тогава албуми с рисунки на художниците Ари Калъчев и Мария Малчева запечатват красотата на изписаните великденски яйца. След тях тази традиция във Велинградско намира място в по-общи за страната изследвания или в самостоятелни, посветени само на нея.
Какво представлява самата техника за изписване на яйцата. Необходима е „писалка” – традиционен уред, представляващ дървена дръжка, на която е закрепена свита на конус метална пластинка. В острия край на конуса има отвор и през него се излива разтопеният восък. С „писалката” се нанасят орнаментите върху черупката на яйцето. Следва боядисването – по традиция с червена боя, но могат да се използват и други цветове. Когато се отстрани восъкът, грейват изрисуваните от майсторката орнаменти.
В Чепинската котловина, най-вече във Велинград и Ракитово, тази стародавна традиция се е запазила и до днес, като през последното десетилетие тя преживява период на възраждане и развитие.“
Темпо